Най-голямата болка на моето семейство е, че всичко е лицемерие.Чудя се от самото начало ли е било така и не съм го забелязвала или с годините се случи, защото не умеехме да разговаряме, а съпругът ми сякаш постоянно бягаше и се спасяваше от семейството на работа. На пръв поглед сме щастливи. Имаме две деца- момиче и момче - съответно на 15 и 9 г. В математическа гимназия са, спортуват по три пъти в седмицата, занимават се, интересно им е да живеят. И колкото на тях им е по-интересно, толкова при нас със съпруга ми всичко отива по дяволите. Може би всеки ще се досети, че секс в семейството ми няма от години - причините са различни (едва издържам физически на тази липса и съм на границата да върша безподобни глупости). Винаги съм държала преди всичко да се разбираме и да има съгласие у дома, да сме преди всичко хора, но напоследък физически започвам да се предавам и все повече се чудя дали да не си хвана шапката и да се махна от цялата тази идеалност, само и само за да намеря човека, с когото да имам удовлетворителен физически и психически живот. Дългогодишната цел на градене на семейство вече не ми е приоритет - изпитвам раздразнение от всичко у съпруга си - жестове, реакции, внимание и добро отношение. Понякога ми иде да го размажа заради това, че е винаги внимателен към мен и не ми дава подходящ повод да се махна. Но този маниер всичко, което направя, кажа или емоционално преживявам, да потъва като в памук у него - задушено и без адекватна реакция, вече ме побърква. Опитвам се всичко в семейството ни да изглежда ведро, но истината е, че дори да имам минимален повод да се махна, ще го направя. Не ми стига силата самата аз да създам този минимален повод - имала съм предостатъчно възможности да го сторя, особено с няколкото мимолетни връзки, но не съм посмявала. При всичките емоционални преживелици ми е било чудно, че съпругът ми не е разбрал. Но напоследък подозирам, че нарочно си е затварял очите или се прави на неразбрал, защото така му е било удобно. И съм на границата да се явя и да си повлека семейството на този скапан кастинг, за да излезе всичко наяве и най-после да се освободя от това замазано лицемерие. Само една капка ми липсва да прелея.